Разказвачките на истории или така наречените "cuentacuentos" са в България по повод Деня на институт "Сервантес", посветен на литературата за деца и юноши. Той се отбелязва в много страни едновременно, в рамките на няколко дни с различни прояви. 

"Това е една забавна професия, в която трябва да употребяваш въображението си. Нашата суровина е литературата. Оттам нататък трябва да направим така, че тя да се превърне в игра и чрез текста да достигнем до публиката и самият текст да достигне до нея", обяснява Силвия. Тя е учила драматично изкуство. С Моника, която е музикант по образование, се срещат преди време и заедно създали идеята да представят на публика "озвучени" приказки.

Силвия разказва, че в испанските библиотеки има така наречения час на приказката – обикновено за деца. Той е един път седмично или месечно. За възрастните приказното пространство се отваря в кафенета, зали, барове. Колкото и странно да ни звучи на нас.

И двете са категорични, че децата и възрастните имат еднакъв вкус за историите, които слушат. Моника казва, че единственото, което не представят и пред малките си слушатели, са разкази, взети от еротичната литература. За възрастната аудитория те правят интерпретации и по поеми на Лорка, включват теми от андалуския фолклор, който е много популярен в родината им, защото е изпълнен с много забавни елементи.

Във века на технологичните изобретения, които приковават вниманието на подрастващите, едно от най-трудните неща е да бъдат убедени да четат книги. Това е и една от основните цели на разказвачките на истории. Силвия казва, че когато отиват в някое училище, те подбират приказка/история от съвременен писател, която "изиграват" наполовина. "По този начин, като се приберат у дома, децата ще искат да дочетат историята", казва професионалната разказвачка.

Моника допълва, че когато публиката им е детска, те се стремят да постигнат и друго – да се създаде усещането за чисто човешка връзка. "Те трябва да знаят, че част от човешките взаимоотношения е да се разказва, да се слуша, изобщо да се общува. Иначе в резултат на развитието на технологиите, те се затварят отрано в себе си."

"Публиката на възрастните е много благодарна за нашите разказвани истории. Правим фестивали, програми – харесва им и на тях фантазията", разказва Моника и посочва, че в крайна сметка целта им е да доближат литературата до тях чрез уменията си, които изключват едновременно и традиционната, и електронната книга.

Отговарят, без да се замислят, на колебливия ми въпрос може ли човек да живее от тази професия, и то насред криза. Обясняват, че покрай разказването на истории техни колеги пишат разкази, дават уроци – музикални или пък писателски. "Макар и да изглежда като лъжа, е истина. Изхранваме се по този начин. Покрай професията винаги търсиш и някакви други занимания", казва широко усмихната Силвия.

И според двете разказваческото умение не е просто дар. Нужните качества могат да се тренират като същевремнно "трябва много да се чете и учи"...